Моето родно село

Обновена на: 
29 декември 2020

Мое родно, мое мило село! Не живея в теб, но ти живееш в сърцето ми. Заслужено носиш своето име – Преселенци.

Историческо е старото ти име Баш хасарлък, което означава важна, главна крепост, тъй като западно от селото има крепост – останки от антично селище. От 1906 година селото се състои от три махали – Голямата, Средна (Черкез) и Малката (Калфата). От 27.06. 1942 година носи името Преселенци. През 1963 г. село Горица е слято с Преселенци, но от 1986 г. е отделено и е самостоятелно.

С тишината, с шепота на падналите листа, с много самота съм прегърнала спомените от детството и младостта. И така без да усетя, времето ми посребри косите, набразди лицето, натъжи очите ми.

В централната част на Преселенци се оформи един ансамбъл от нови, съвременни сгради – основно училище, читалище, администрация…

Идвах често на село и с радост - заради срещи с роднини, близки, приятели, заради спомените за бащин дом, баба, дядо и още близки на сърцето ми хора. Когато си тръгна, ме крепеше надеждата, че пак ще ги посетя. Но, уви! Вече ги няма!

Мили хора, чакайте всяка следваща година с гордо вдигната глава, защото просто животът продължава и не можеш да изтриеш от паметта си спомените, независимо от възрастта. А това за мен е един хубав спомен, една мила история от далечното минало. Сякаш в шепите си държа зрънца от спомени, а тяхната магия е много силна
„Пътнико, поспри, не отминавай, селото ми не забравяй!“

автор Тодорка Кънчева