Днес е Петльовден - празник на мъжката рожба

Обновена на: 
20 януари 2021

На 20 януари по нов стил според българската народна традиция се отбелязва Евтимовден или наричан още Петльовден.

Петльовден е български народен празник, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия – от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 20 януари (нов стил) или на 2 февруари (стар стил).

Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден.

Преди празника къщата се почиства и измазва, а хората се обличат в нови или празнични дрехи. На самия празник се заколва петел, отглеждан специално с тази цел или специално закупен от тържището. Коленето става или много рано сутринта, или вечерта. Обикновено жертвеното животно е заколвано на прага на дворните врата, но има случаи, когато се коли и на къщния праг.

В Котленските и Карнобатските села изискването е петелът да бъде заколен от млад мъж (понякога бащата), но се предпочита момчето само да заколи петела. По-късно на малкото момче само се дава да пипне ножа, с който птицата е принесена в жертва. На някои места коленето се изпълнява от майката или бабата в къщата (Стралджа, Аспарухово и др.). Гледа се с кръвта на петела да се опръска вратата (къщната или дворната), плета и пространството пред прага. Главата на петела с околовратната перушина се забива на портата или дворната ограда с човката навън. С кръвта от птицата се мазват лицата на малките момчета, вратите и праговете на всички постройки.

След заколването на петела, той се сварява на курбан, с който жените ходят и раздават („подават“) по съседи и роднини. Петелът се приготвя различно – с ориз, с булгур и др., но трябва да е сварен. Някъде (с. Чубра, с. Градец) се приготвя яхния с лук. Освен курбана от петела, жените замесват и изпичат специална пита, с която също „подават“ за здраве и плодовитост. Някъде (с. Кълново) в къща с момче се „подава“ от бутчетата на петела, а в такава с момиче – от крилата. На това раздаване се гледа с изключителна важност и нищо не бива да го спре – по разказ от с. Скала, млада булка загинала в снежна виелица, защото отишла да „подава“.

Съществува и друго предание, според което празникът на мъжките рожби води началото си от времето на турското робство и е свързан с вземането на кръвния данък (девширме), т.е. с вземането на малки момчета за еничари. Според тази легенда, една булка от Варненско на този ден скрила своето мъжко чедо и отказала да го даде на турците (самите те еничари), които се заканили, че ако тя не предаде малкото си момче, то ще бъде заклано. Майката заявила, че сама ще заколи детето си, но няма да го даде, след което го извела през нощта извън селото, а в тъмни доби заклала петел на прага на къщата си и напръскала с неговата кръв около вратата. Така майката успяла да спаси сина си. Оттогава станало практика българските семейства да маркират с кръв входните си врати, за да заблудят турците, които виждайки кръвния знак по портите мислели, че вече са взели деца от там.