Празници и обичаи през месец декември

Обновена на: 
3 декември 2020

В последния месец декември винаги е време за равносметка на изтичащата година и създаване на планове за новата. С настъпването му обаче идват снегът, топлината, уютът, пъстро украсеният дом и редица празници.

Месецът започва с три последователни празнични дни, които са взаимно свързани и образуват обреден комплекс. Народната приказка гласи „Варвара вари, Сава пече, Никола яде“. На 4 и 5 декември почитаме Св. Варвара и Св. Сава.

В някои райони на страната Света Варвара се счита за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричат „Баба Шарка“. Жените месят и раздават за здраве „къпани“ питки, за които е характерно, че омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича. Питките се намазват с мед за умилостивяване на светицата и „баба Шарка“.

На Савинден се подготвя Никулденската трапеза, а на някои места приготвят в чест на покойниците варено жито и го раздават за помен.

В българската православна традиция Св. Николай, чието име означава „Побеждаващ“, се почита като патрон на рибарите. Отбелязва се на 6 декември. Според народно-християнския мит за подялбата на света, нему се падат моретата, реките и езерата. Той е господар на целия подводен свят – рибите и водните демони. На този ден се украсяват коледните елхи, а на трапезата се поднася риба, чието тяло е покрито с люспи (най-често това е пълнен шаран).

На 9 декември се почита зачатието на Света Анна - майка на Св. Богородица. Св. Анна се смята за покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени. На този ден момите посаждат пшеница в гърне и топят клонки от вишна или ябълка във вода и ги оставят край огнището. Ако до Нова година пшеницата поникне и клонките се разлистят, момата ще се омъжи през следващата година, и то за добър момък. Поверията гласят, че в тази нощ черните магии "хващат". Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо; не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.

В България Свети Спиридон се тачи като закрилник на занаятчиите и се почита на 12 декември. Народът разказва, че Св. Спиридон е кондурджия (обущар), затова и до днес работещите в обувната промишленост и обущарите празнуват деня му. Празнуват също и шивачите, абаджиите, бакърджиите, дюлгерите и др.

На 20 декември празнуваме Игнажден. Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани "мъченици", не работят, за да забременеят и родят по-леко своите деца. От това кой гост ще влезе пръв в къщата на домакините, се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако "сполезът" е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. От Игнажден започва оформянето на коледарските дружини.

Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници в българския календар и се отбелязва на 24 декември. Името произлиза от бдение или бъднини, по християнската символика – с молитва да се посрещне раждането на Спасителя. Според българската традиция, семейството трябва да бъде заедно, като всеки негов член изпълнява различни ритуали. Мъжете избират и отсичат бъдника - дебел пън, който трябва да бъде запален от най-възрастния и да бъде оставен да гори цяла нощ. Докато мъжете изпълняват обичаите за защита на дома, жените, свързани с плодородието, приготвят празничната вечеря. Сред най-ярките моменти е замесването на обредните хлябове, което започва още от рано сутринта. Ястията на трапезата трябва да бъдат постни, тъй като е последният ден от Рождественския пост. Менюто трябва да включва 7, 9 или 11 ястия – нечетен брой.

На 25 декември празнуваме Рождество Христово. На този ден традицията повелява да не се подхваща каквато и да е дейност. Обичаите започват с Коледуване, в което участниците са само мъже ергени. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеейки специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и домакина, за който пеят. Най-общо, те са пожелание за щастие в семейството и изобилие в стопанството.

Със Стефановден завършват коледните празници. Денят на Св. Стефан се чества на третия ден след Рождество – 27 декември. Обредната трапеза включва свинско с кисело зеле и баница с месо.