Сурва, сурва година! Традиции и обичаи на 1 януари

Обновена на: 
30 декември 2020

Сурва, сурва година,
весела година!
Едър клас на нива,
голям грозд на лоза,
жълт мамул на леса,
пълна къща с коприна,
червена ябълка в градина,
живо-здраво до година,
до година, до амина!

Първия януари е голям зимен празник, наричан от нашият нард Сурваки, Сурва. Този ден е познат още като Васильовден, тъй като се празнува в деня, посветен на християнския светец Василий Велики. На първи януари се отбелязва и началото на новата слънчева година.

По традиция в нощта преди Сурваки се нарежда празнична трапеза, около която се събира цялото семейство. Ястията в общи линии повтарят тези, които се слагат на бъднивечерската трапеза, но има и съществени отлики. Задължителните ястия, които трябва да присъстват са баница и/или погача и свинско месо.

Баницата, наричана още млин (Източна България); плакия, плакя (Еленско), зелник (Кюстендилско), булгурник (Хасковско) и др., е основното ястие, присъстващо на трапезата. В различните краища на България се приготвя по различен начин, но навсякъде в нея се поставят дрянови клончета с пъпки, като всяко от тях се нарича напр. за здраве, късмет, плодородие и т.н. и според това на кого кое се е паднало, се гадае за състоянието му през идущата година.

В Ловешко преди разчупването на баницата, стопанинът я вдига високо над главата си, за да станат високи посевите, а дряновите клончета се хвърлят в храната на добитъка. В Странджа в средата на баницата се поставя дряново клонче, на което с червен конец е привързана сребърна пара, която е късметът на къщата, а в Добруджа клончета-късмети се наричат и на мързела.

Погачата за Сурваки е обреден хляб, голяма прясна (безквасна) пита, специално направена за тази вечер. Някъде (Панагюрско и др.) жената, омесила питата, преди да измие ръцете си от тестото, отива и докосва всяко плодно дърво в градината и пчелните кошери, за да има плодородие през годината, а при рупците в Странджа, тази пита се меси с подсладени ръце. Повсеместно в тази пита се слага сребърна пара.

След като трапезата бъде прекадена, питата се разчупва на определен брой късове, като всеки един се нарича на член от семейството; има късове и за къщата, добитъка, Господ и/или Света Богородица. Според това в кое парче е парата, се определя при кого ще е късметът през годината. На някои места в България (части от Странджанско, Пиринско, Софийско, Ловешко и др.) не се прави пита, а само баница.

Основният обичай, който се изпълнява на Сурваки е т. нар. „сурвакане“. Изпълняван е навсякъде из българските етнически територии, както и сред живеещите извън тях българи. Обичаят се състои в обредното обхождане на определена територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група „сурвакари“ – малки момчета на възраст 4 – 12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството (както и добитъка) като ги потупват по гърба със сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините обикновено с хранителни продукти.

Сурвачката се изработва от дрянова пръчка, като клонките ѝ се свиват във формата на полукръг. Украсата се състои в усукани разноцветни конци, прежда или вълна, нанизани пуканки, сушени сливи, чушки и ябълки, малки кравайчета, панделки, варак и парички.